JÜRGEN JANKOFSKY

 

АННА ХУД

 

 

Едно

 

– Ужас! – възкликна Анна. – Толкова е подло, несправедливо!

По телевизията показваха бежанец, който тъкмо излизаше от морето. Носеше дете, мъртво. Внимателно, почти нежно го положи на пясъка, коленичи, впери поглед в небето. Приближиха се туристи по бански, също и деца – зяпачи. Не, не беше филм, а реалност, всичко се беше случило преди броени минути.

Анна закри очи с ръце, поклати глава. Картината обаче не изчезна. А в морето плуваха и други бежанци. И на хоризонта потъна още една лодка.

Тя, разбира се, не за пръв път виждаше такива кадри, само че днес всичко просто ѝ дойде в повече.

Водещият на новините каза, че който има желание да помогне, може да направи дарение, по всяко време.

Анна се втурна в детската стая и извади касичката си. Вчера дядо и баба бяха пуснали в нея доста пари за почивката. „Лек път! Приятно прекарване!” Но сега момичето не можеше да си представи как щеше да лежи под палмите с мама и татко, докато се случваше показаното по телевизията... Не! Само това не!

Анна вдигна касичката високо над главата си и – тряс! – строши я на пода. Монетите се търкулнаха навсякъде.

– Какво става тук? – Майка ѝ дотича от кухнята. – Какво правиш?

– Искам да направя дарение – каза Анна и посочи телевизора. – Ще ми помогнеш ли?

– Добре, но...

– Толкова е нечестно – каза момичето. – Едни правят слънчеви бани, а други умират. Това трябва да престане, най-накрая да престане!

 

 

Две

 

Робин удари с длан по автомата за дъвки и изруга.

– Гадост! Още колко монети да пъхна? Защо не пуска нищо?

Анна го наблюдаваше как рови в джобовете на панталона си. И още преди да мушне друга монета в автомата, му извика:

– Почакай!

Вече беше попитала другите деца в класа дали и те искат да направят нещо за по-справедлив свят, срещу нищетата, бедите и страданията. Но всички си намериха оправдание: Едни си били забравили портмонето, други точно сега нямали време, защото трябвало спешно да си научат уроците, трети пък трябвало да попитат родителите си, а някои твърдяха, че утре щели да направят нещо, евентуално.

Робин огледа лентичката, която Анна извади от ученическата си чанта, вярно, поизмачкана, но все пак дъвка. И търпеливо изслуша разказа ѝ за непоносимите кадри по телевизията, и въобще... И в крайна сметка действително добави монетата си към нейните, които бе приготвила за дарението.

 

 

Три

 

Анна пожертва и парите, които получи от татко си за шестицата на трудното контролно по математика. Също така помоли чичовците и лелите си, братовчедите и братовчедките, съседите и съседките, та дори учителите си и непознати хора на улицата да последват примера ѝ.

Въпреки всичко кадрите, тези ужасни сцени от новините бяха все пред очите ѝ. Дори от ден на ден се увеличаваха, а не намаляваха и ставаха още по-кошмарни: все повече потъващи лодки, все повече удавени, все повече зяпачи.

 

 

Четири

 

Робин попита Анна дали знае нещо за световноизвестния му съименник:

винаги облечен в зелено, точен стрелец с лък и стрела, герой, смел и умен, взема пари от богатите и ги раздава на бедните...

– Робин Худ?

– Точно така – потвърди Робин.

 

 

Пет

 

Анна се замисли.

– Искаш да кажеш – попита след време, – че ако богатите дават на бедните достатъчно пари, та да имат поне какво да ядат и пият, да ходят на училище и после да си намерят работа, да живеят мирно и спокойно, то никой няма да бяга в чужбина?

– Не знам –отвърна Робин.

– Бедните няма да напускат родината си, за да идат в богати страни, няма да се излагат на опасности по море, през пустини и планини, по границите с бодлива тел?

– Не знам – повтори Робин.

– Къде мога да се науча да стрелям с лък? – запита Анна.

– Не знам – каза пак Робин.

 

 

Шест

 

Робин наблюдаваше как Анна от ден на ден променяше външността си: Първо се появи със зелена панделка в косата, после с лакирани в зелено нокти, след това със зелен пуловер, към него зелена пола и зелени обувки, а накрая и със зелени устни и сенки за очи, зелен часовник, зелена раница, както и зелени гривни, гердани и пръстени.

Да, и колкото по-зелена ставаше, толкова по-решителен вид добиваше, изглеждаше вечно замислена, не се смееше, отбягваше другите, почти не разговаряше с Робин.

По всяка вероятност нямаше да забележи, че Робин изненадващо взе да идва в училище със зелена бейзболна шапка, ако учителите не го караха постоянно да сваля тази зелена чудесия поне в часовете.

– Зеленото ти отива! – каза Анна.

– И на теб – отвърна Робин.

И двамата се ухилиха.

– Робин Худ е бил винаги весел – отбеляза Робин, –общителен, винаги в добро настроение.

– Ти пък откъде знаеш?

– Ами прочетох някои неща, в интернет и другаде.

– Добре – каза Анна, – а още какво?

– Сам изобщо нямало да успее, без верните си приятели, без своята дружина никога нямало да се сдобие със злато, да се пребори за справедливост. Абсолютно никога!

– Хм – замисли се Анна, – искаш да кажеш, че...

– Ами да! – отговори Робин.

– Е – рече Анна и му подаде зелен пръстен, – тогава добре дошъл в бандата на Анна Худ!

 

 

Седем

 

След като сама се порови в интернет, Анна откри, че Робин Худ и дружината му били обявени извън закона. А законът на обявените извън закона гласял: да вземат от богатите и да дават на бедните.

После откри, че обикновено прибирал половината злато, пари или накити на богатите, та и те, не дай боже, да обеднеят.

А накрая прочете, че преди векове в Англия имало празници, посветени на Робин Худ, на които хората пеели и танцували, рецитирали, правели гримаси, жонглирали, балансирали и показвали фокуси. И след представленията богатите давали доброволно пари за бедните, и то солидни суми. Тези празници се провеждали винаги на първи май: Деня на Робин Худ.

 

 

Осем

 

– Супер– извика Робин, – днес е първи май! Хайде с мен!

– Но къде отиваш?

– Там, където винаги ходят богатите, където са парите: в банката!

При тези думи улови Анна за ръката и се затича с нея през града.

Само че пред банката вече имаше хора: от едната ѝ страна се бяха струпали възрастни мъже и жени с червени знамена и червени плакати, които надуваха оглушително червени свирки, а от другата – малко по-млади мъже и жени с черни знамена и черни плакати, които се мъчеха да надвикат свирките. Помежду им имаше полиция. А когато замлъкваха, за да си поемат дъх, възрастен оратор говореше от трибуната за властта на парите, която трябва да разгромят работниците, трудещите се от всички страни, и заеквайки, четеше от лист хартия някакви изречения, които Анна и Робин така и не разбраха въпреки старанието си.

Но преди двамата да започнат да пеят или танцуват, да рецитират, да правят гримаси, жонглират, балансират или показват фокуси, възрастните ги прогониха с груби възгласи.

– Тук не е място за игра!

– Днес е Първи май, бойният празник на труда!

– Разбрахте ли?

 

 

Девет

 

Внимание, деца! – написа Анна в интернет. Кой е против несправедливостите? Кой е за закона на обявените извън закона? Основахме бандата на Анна Худ! Ще се включите ли? Обадете се!

 

 

Десет

 

Не след дълго Анна получи съобщения от цял свят.

Първо се обади Ото: Дадено!

След него Ахмед, Армен, Амо, Совани и Акира.

Мария попита дали може де преведе съобщението на Анна на друг език.

То се знае!

Светлана попита дали може да препрати съобщението на Анна на други деца.

То се знае!

Индира попита дали може да преведе преведеното съобщение на други езици и да го препрати на други деца.

То се знае! То се знае! То се знае!

Ефектът на снежната топка: Ето че пожелаха да участват и Гизо и Златко, Хейле, Багашре, Манон и Теис, Агнета, Ейлюл и Сара, Хосе, Джон, Дьорд и Джовани, Линг, Ру-и, Джингиз, Малейка, Вейньо, Шаби, Яла, Храфнилдур, Бинтанг, Одисей и Валую, Найра, Мован, Ернесто и Янко, Жанет и Ясмин, Карамба, Патрик, Рето, Нанук, Свен, Закари, Нарумол, Ноа, Габия, Раду, Тезнин и Со-Юнг.

Добре дошли!

 

 

Единайсет

 

– Прочете ли идеите на новите членове на бандата ни? Какво предлагат?

– Иска ли питане! – отговори Анна. – Я да видим какво можем да направим!

Предлагаше се всички деца, принудени да идват на училище без закуска, да получават от богатите покана за обяд, състоящ се от поне три блюда: супа, основно ястие и десерт. Моментално!

Или всички деца да стачкуват, докато не се въведе данък за богатите в цял свят, да, всички деца да започнат пак да си пишат домашните и класните работи и да участват в клас, когато всички онези, които печелят пари не с труд, а с пари, бъдат задължени да дават половината си печалби за благотворителност. Точка по въпроса!

Или всички хора да започнат да получават пари просто защото са хора, независимо дали са стари или млади, мъже или жени, дебели или слаби, жълти, кафяви, бели или черни, бедни или богати, едни и същи суми всеки месец, във всяка страна, и то толкова, че да не страдат от глад и жажда, а всеки да може да живее, да ходи на училище, след това и да си намери добра работа и с честен труд да сбъдне мечтите си, да, всичките си мечти, и то там, където се чувства у дома, там, където е домът му. Цялото богатство на този свят ще стигне за всички хора, нали така?

 

 

Дванайсет

 

– Моля те, усмихни се!

Робин местеше насам-натам Анна, която – цялата в зелено – бе застанала пред голямата банка.

– Още една крачка напред. Така, и една към средата, добре, сега е много добре!

После ѝ нахлупи зелената си бейзболна шапка и щрак! щрак! щрак! – направи няколко снимки.

А най-хубавата снимка веднага качи в интернет: Най-сърдечни поздрави от Анна Худ!

Вкъщи Анна добави: Скоро е Първи юни –Денят на детето. Отсега нататък нашият ден ще се нарича Денят на Робин Худ! Ще се обличаме в зелено – всеки ще намери по нещо: зелен чорап, зелена панделка, зелен молив или палмово листо или пък просто стрък трева – и така, облечени или въоръжени с нещо зелено, в Деня на Робин Худ ще ходим там, където са парите: в банките или домовете на богатите, както на Хелоун не се страхуваме да обикаляме къщите! Няма обаче да искаме нищо сладко или солено, не, никаква милостиня, само справедливост! Да, за всички! А който ни се присмее или ни изгони, ще бъде фотографиран и снимката качена в интернет. И тогава на следващия Ден на Робин Худ повече деца в зелено ще настояват за справедливост, на по-следващия – още повече и така нататък! Ефектът на снежната топка!

Робин попита Анна дали може да добави нещо.

– Разбира се!

Така че той написа: Не забравяйте, че ще пораснем – и тогава ще управляваме света!

А не след дълго се обадиха деца от всички страни: Да, да, да – ще участваме!

Отвсякъде валяха различни въпроси: дали например са разрешени зелени очила, дали може да нарисуват плакати или дали да снимат с камера.

Да, да, да!

А на Първи юни, Деня на Робин Худ, Анна написа само една дума: Действайте!

 

 

 

                                                               Übersetzung/ Превод: Emilia Draganowa / Емилия Драганова